Стъпките отекват шумно по студената земя.
силует движи се безумно в тъмата на нощта.
Птица с ужас пее, скрита в дървесните корони

Звънях, но той вдигна телефона и мигом замълчах.
Не исках да те наранявам, скъпа, затворих и крещях.
Номера изтрих, но полза няма, знам го наизуст.

Не съм виновна, че не е забавна, както аз.
И че те изпълва само с тъга, а не със страст.
И че желаеш я силно, но не, както искаш мен.

Десетки предмети, всеки излишен.
Носят спомени от живот предишен.
Прашна маса, върху нея голяма книга.