Нейните ръце не ме галят  така.
Тя няма твоята мека, нежна коса.
Прегръдките й не ме стоплят в нощта.

 Омръзнало ми е да се боря в свят порочен и сив
Нищо не мога да сторя, да се почувствам щастлив.
Съдбата среща ме с хора, които бавно ме убиват.

Зелено навсякъде, улиците са  красиви.
Хората гледат усмихнати и услужливи.
Птички пеят песни, слушам с обожание

 Това стихотворение, не се залъгвайте, не е любовно.
То представя погрома на духа и на всичко духовно.
То говори вместо мен за празнината, която изпепелява.

Излъжи ги колко ме намрази,
как сърцето ми с омраза сгази!
Излъжи ги, че съм към теб студена,