Навън е дъждовна есен,
с цвят на огън и плам.
Самотна птица пее песен

Леко странна, малко луда,
с мислене нетипично.
И дразни ме, не по принуда,

Животът удря ме,
не се ядосвам, не отвръщам.
Любимият отблъсква ме,

По уличката глуха
вървя съвсем сама.
Забързвам своята крачка,

Не че все още те обичам,
но пак влезе ми в главата.
Знам в какво се въвличам,