Зелено навсякъде, улиците са  красиви.
Хората гледат усмихнати и услужливи.
Птички пеят песни, слушам с обожание
Нито минута, нито момент на страдание.

От къщите ме гледат веселите хора.
Дечица си играят, гонят се на двора.
Скитам спокойно,  нямам притеснение
Красотата на света-  моето вдъхновение.

Ръката на любимия ми  човек хващам.
Въздушни целувки навсякъде изпращам.
Жега е, но почва да се стъмва взезапно.
Бавно избледнява всичко така приятно.

Събуждам се в леглото, в мрачната стая.
Зловеща сянка в очите ме гледа от края.
С дългата черна роба, нарамила косата.
Прожектира спомените ми на стената.

Животът бавно тялото ми напуска.
Смъртта през спомените ми препуска.
Избледняват лица, пейзажи и моменти.
Целият ми живот, разкъсан на фрагменти.

Любимото ми лице за сбогом ми маха.
Последни моменти на плач и уплаха.
Дъх финален  готова съм вече да поема,
стига частица от света със себе си да взема...