Убиваш ме 
и ме съживяваш.
Отиваш си,
но всъщност 
оставаш.
Обичаш ме и
толкова много
ме мразиш.
Нараняваш ме,
и от болка ме пазиш.
Прегръщаш ме,
но  ме блъскаш 
назад.
Ти си моят светъл рай,
ти си моят огнен ад.
Целуваш ме,
но ме хапеш 
бясно.
С теб всичко е
сигурно
и всичко е
неясно.
Разкъсваш 
дрехите ми
и ме топлиш 
в хладината.
Ти си моят космос
и моят хаос в главата.
С мен си,
но на мен 
не принадлежиш.
Пускаш ме
да си ходя,
но силно
ме държиш.
Ти си парадокс,
аз и ти сме стихия.
През деня те губя,
през нощта 
ще те открия.