Нейните ръце не ме галят  така.
Тя няма твоята мека, нежна коса.
Прегръдките й не ме стоплят в нощта.

 Омръзнало ми е да се боря в свят порочен и сив
Нищо не мога да сторя, да се почувствам щастлив.
Съдбата среща ме с хора, които бавно ме убиват.

Зелено навсякъде, улиците са  красиви.
Хората гледат усмихнати и услужливи.
Птички пеят песни, слушам с обожание

 Това стихотворение, не се залъгвайте, не е любовно.
То представя погрома на духа и на всичко духовно.
То говори вместо мен за празнината, която изпепелява.

Излъжи ги колко ме намрази,
как сърцето ми с омраза сгази!
Излъжи ги, че съм към теб студена,

 Стъпките отекват шумно по студената земя.
силует движи се безумно в тъмата на нощта.
Птица с ужас пее, скрита в дървесните корони

Звънях, но той вдигна телефона и мигом замълчах.
Не исках да те наранявам, скъпа, затворих и крещях.
Номера изтрих, но полза няма, знам го наизуст.

Не съм виновна, че не е забавна, както аз.
И че те изпълва само с тъга, а не със страст.
И че желаеш я силно, но не, както искаш мен.

Десетки предмети, всеки излишен.
Носят спомени от живот предишен.
Прашна маса, върху нея голяма книга.

 
Aромат на мухъл и цигари
се усеща от стените стари.

 -Беше невероятна.- каза й той. – Кога ще се видим пак?
- Ще ти звънна. – отвърна му тя съблазнително, докато плъзгаше чорапа по дългия си крак. Пооправи косата си, взе малката си черна чантичка от нощното шкафче и гордо се ...

 Преди време...
Идваше да ме вземе всеки ден. Дори когато бяхме скарани, не се отказваше и не си тръгваше. Обичах да гледам през прозореца колата му, паркирана пред нас. Понякога се показваше на прозореца й и ми се смееше. Знаеше колко съ...