Имало едно време
две тела на плажа.
Аз и ти завинаги, и 
стъпките ни по паважа.

С дрехи плувахме  в морето.
По улиците ходехме с усмивка.
Сгушени спяхме на земята,
завити със старата завивка.

Когато на пияна се правех,
ти на ръце до вас ме носеше,
а когато бях тъжна. а не засмяна,
с лудост пак усмивка си просеше.

Името си издълбах с ключ,
на тавана на колата ти.
Но нея също  си сменил,
въпреки че падах в краката ти.

Чух, че вече спиш с друга
и че не си вече толкова див.
Води я, където водеше мене,
но само аз те правех щастлив.