Тъкмо забравиш някого,
преодолееш го,
сложиш нещата му в килера,
усмихнеш се... истински.
Продължиш напред.
Дишаш нормално,
намалиш цигарите на
една кутия на ден,
изхвърлиш празните бутилки.
Отвориш завесите,
а може би и прозореца,
включиш си телефона.
И сядаш да погледаш
как хората живеят навън,
за да се научиш как
ти също да го правиш.
И той е там. 
С раздрънканата си кола,
свалени прозорци,
шумна музика.
Паркирал на отсрещния
тротоар и пуши.
Унищожава цигарата 
бавно и страстно.
Както унищожи теб.
Но ти възкръсна.
Поне така мислеше.